„ЛЮБИМОЙ”
Муса Мустафович Джалилов/ Джалиль (1906-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ЛЮБИМАТА
Години ще отминат без писма,
без новини за мен.
Ще потопи следите ми земя,
с трева ще се покрие моят път.
Навярно в твоя сън ще идвам аз с печал,
в одежда черна, ням и плах.
Ще трие времето с безстрастен вал
мига прощален, в който с теб, любима, бях.
Очакването с бреме ще тежи,
ще мъчи с безпокойна дреб,
че „него няма го” ще те тъжи,
че съдено е да не бъда с теб.
Ще си отиде любовта ти. В мен
ще бъде все така всесилна тя.
Ще се наложи в неочакван ден
от спомена ти аз да отлетя.
Едва тогава, точно в този миг,
когато връзката се разруши,
смъртта навярно ще ме победи
и от обратен път ще ме лиши.
Аз силен бях, щом чакаше ме там,
смъртта не ме хареса в бой:
на любовта вълшебен талисман
бе в походите ни защитник мой.
И падах аз. Но болки бях надвил,
воювах с клетвата „Ще победя!”.
Ако се бях прибрал непобедил,
не би ми казала „Благодаря!”.
Войнишки път – далечен и жесток!
Но с любовта си ти над мене бди,
ще дойда, любовта ти е залог,
спасение от огън и води.
Ударения
НА ЛЮБИМАТА
Годи́ни ште отми́нат без писма́,
без новини́ за ме́н.
Ште потопи́ следи́те ми земя́,
с трева́ ште се покри́е мо́ят пъ́т.
Навя́рно в тво́я съ́н ште и́двам а́з с печа́л,
в оде́жда че́рна, ня́м и пла́х.
Ште три́е вре́мето с безстра́стен ва́л
мига́ прошта́лен, в ко́йто с те́б, люби́ма, бя́х.
Оча́кването с бре́ме ште тежи́,
ште мъ́чи с безпоко́йна дре́б,
че „не́го ня́ма го” ште те тъжи́,
че съ́дено е да не бъ́да с те́б.
Ште си оти́де любовта́ ти. В ме́н
ште бъ́де все́ така́ всеси́лна тя́.
Ште се нало́жи в неоча́кван де́н
от спо́мена ти а́з да отлетя́.
Едва́ тога́ва, то́чно в то́зи ми́г,
кога́то връ́зката се разруши́,
смъртта́ навя́рно ште ме победи́
и от обра́тен пъ́т ште ме лиши́.
Аз си́лен бя́х, штом ча́каше ме та́м,
смъртта́ не ме́ харе́са в бо́й:
на любовта́ вълше́бен талисма́н
бе в по́ходите ни зашти́тник мо́й.
И па́дах а́з. Но бо́лки бя́х надви́л,
вою́вах с кле́твата „Ште победя́!”.
Ако се бя́х прибра́л непобеди́л,
не би́ ми ка́зала „Благодаря́!”.
Войни́шки пъ́т – дале́чен и жесто́к!
Но с любовта́ си ти над ме́не бди́,
ште до́йда, любовта́ ти е зало́г,
спасе́ние от о́гън и води́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Муса Джалиль
ЛЮБИМОЙ (перевод с татарского языка на русский язык: Илья Френкель)
Быть может, годы будут без письма,
Без вести обо мне.
Мои следы затянутся землей,
Мои дороги зарастут травой.
Быть может, в сны твои, печальный, я приду,
В одежде черной вдруг войду.
И смоет времени бесстрастный вал
Прощальный миг, когда тебя я целовал.
Так бремя ожиданья велико,
Так изнурит тебя оно,
Так убедит тебя, что „нет его”,
Как будто это было суждено.
Уйдет твоя любовь. А у меня,
Быть может, нету ничего сильней.
Придется мне в один нежданный день
Уйти совсем из памяти твоей.
И лишь тогда, вот в этот самый миг,
Когда придется от тебя уйти,
Быть может, смерть тогда и победит,
Лишит меня обратного пути.
Я был силен, покуда ты ждала –
Смерть не брала меня в бою:
Твоей любви волшебный талисман
Хранил в походах голову мою.
И падал я. Но клятвы: „Поборю!” –
Ничем не запятнал я на войне.
Ведь если б я пришел, не победив,
„Спасибо” ты бы не сказала мне.
Солдатский путь извилист и далек,
Но ты надейся и люби меня,
И я приду: твоя любовь – залог
Спасенья от воды и от огня.
1943 г.
---------------
Руският и татарски поет Муса Джалил (Муса Мустафович Залилов/ Джалиль) е роден на 2/15 февруари 1906 г. в татарското с. Мустафино, Оренбургска област. Завършва литературния факултет на Московския държавен университет (1931 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Кызыл йолдыз” („Красная звезда”). Работи като редактор на списания за деца, редактор на в. „Коммунист” и драматург в Татарския оперен театър, от 1939 до 1941 г. е отговорен секретар на Съюза на писателите на Татарска АССР. От 1941 г. воюва на ленинградския и на волховския фронт. Внедрява се във вражески групировки, участва в нелегални групи в тила на врага, на няколко пъти организира бягства на съветски военнопленници. През 1942 г. е ранен тежко. През 1943 г. е пленен от Гестапо и е затворен в Моабит в Германия. Автор е на стихосбирките „Мы идём” (1925 г.), „Пройденные пути” (1928 г.), „Ударник-партизан” (1930 г.), „Орденоносные миллионы” (1934 г.), „Стихи и поэмы” (1934 г.), „Письмоносец” (1940 г.), на либретата за оперите „Алтын чеч” (1941 г.) и „Ильдар” (1941 г.) и др. На 25 август 1944 г. е гилотиниран в затвора Пльотцензее в Берлин. Посмъртно е удостоен със званието Герой на Съветския съюз (1956 г.), лауреат е на Ленинска награда (1957 г.).